„Подир изминатия лабиринт от гори, върхове и стръмнини, видът на тая покрайнина, гладка и засмяна долинка... усещах неописана драгост, че се намирам в лоното на това родопско кътче, тъй покойно, тъй цветущо и забравено от света!“

   Иван Вазов