facebook icon - UOGS Yundola
Юндола - Природа

Природа

Scroll Down

Природните условия и биоклиматичните фактори в района, класифицират  Юндола като планински климатичен курорт от първа и втора категория. Възможностите за възстановяване сред природата, отдих и туризъм в горска среда са изключително добри. Облачните дни тук са малко - предимно през пролетта. Зимата е умерено студена ,а лятото - късо и прохладно. Есента, в сравнение с пролетта, е по-топла и суха, както и по-слънчева.

 

В геоложко отношение релефът е типично планински - района представлява седловина, през която минава естествената граница между Рила и Родопи. Средната надморска височина е 1479 м., а най-висок връх тук е Черновец със своите 1834м. Главните била в горните части са полегати и умерено наклонени, а в долните части склоновете преминават в умерено стръмни до стръмни терени.

 

Животинският свят е особено разнообразен. От едрите бозайниците се срещат елен лопатар, муфлон, дива свиня и сърна. Групата на хищниците е представена от лисица, дива котка, язовец , черен пор, невестулка, белка и златка. Срещат се също заек, катерица, различни видове прилепи и други дребни бозайници. Многообразие от видове птици – глухар, лещарка, горски бекас, козодой, трипръст кълвач, горска улулица, горска ушата сова, скална лястовица, авлига, орехче и още много други интересни птици.

 

Глухар (Tetrao urogallus) или наричан още Див петел, е най-големият представител на семейство Глухарови.

Къде живее?

Среща се в Европа, Северна и Западна Азия. Среща се предимно в планините, но на север обитава и равнинни гори. В България се среща в Западни Родипи, Рила и Пирин, като местообитанията му се намират в пояса на иглолистните гори между 1000 и 2200м н.в. Предпочитани от него места са заравнени, слънчеви участъци с добра видимост, където се редуват насаждения, просеки, поляни. Наблюдаван е в широколистни гори, но в съседство с иглолистни. Най-често обитава бялборови и смърчови гори, тъй като иглиците служат за храна през зимата. Глухарят не прелетна птица и е взискателен към условията за живот - стари борови гори на каменист терен, с изобилие от боровинков чим и мъхове. Обикновенно плътността му не е голяма, но понякога се концентрира на по-големи количества на отделни места.

Разпознаване

Едра кокошева птица. Мъжките са значително по-едри от женските. Излита от земята със силен шум от крилата, а полетът е бърз, праволинеен с чести планирания. Над очите си имат петно от червена, непокрита кожа. Оперението на младите птици, наподобява това на женските,  но е по светло. През сватбения период може лесно да се разпознае по звуците, издавани от мъжките птици, чуващи се до 300м.

Мъжките са тъмни на цвят и имат дълга опашка и шия. Гърдите са с тъмно зелен метален блясък. Под опашката перата са черни с бели краища, а опащните черни с бели петна по средата, образуващи тесни линии в разперено състояние. Размаха на крилете достига над метър, а теглото до 4кг. Клюнът е масивен, силно извит със светложълт цвят. В предната част на крилото се откроява бяло петно. В полет държи опашката права и прибрана, а шията изпъната напред, като по този начин крилата изглеждат сравнително малки.

Женските са ръждивокафяви с черно-кафяви и сиво-бели напречни препаски. Достигат до 2,2кг. Крилата са сивокафяви, опашката заоблена и ръждива на цвят, като контрастира със сивкавия кръст. Цялата окраска при женските е раирана с черни петна, с изключение на гърдите и гърлото, където липсват петна, а цвета е оранжево-кафяв. Краищата на перата на плещите са бели и се отличават ясно.

Начин на живот

През деня, а също и когато сменя оперението си прекарва повече време на земята, а вечер нощува по дърветата. През студените месеца стои по дърветата, но е възможно, при много ниски температури вечер да се зарови в снега. Храни се основно с растителна храна, като пъпки от офика, трепетлика, планинска върба, също семена, плодове, жълъди, а зимата с иглици на бял бор. Новоизлюпените и млади птици имат нужда от животинска храна, като мравки, бръмбари, яйца и ларви на насекоми, докато пораснат. Глухаря поглъща дребни камъчета, с което подобрява храносмилането си.

Полова зрялост настъпва на първата година, но се включват в сватбуване през втората. Брачния период започва през късна зима и началото на пролетта. Местата, където се събират птиците се наричат токовища. На тези места извършват своя сватбен ритуал наречен токуване. При него, на едно място се събират няколко мъжки птици, рано сутрин, за да изпълнят своята песен. Тя трае около половин минута и е много характерна. Глухарите не образуват брачни двойки. Майката строи гнездото на терен с лек наклон и сама се грижи за поколението. Мъти 26 дена и  снася до 8 яйца, като средно до 3-4 пилета оцеляват. Едно денонощие след излюпването, малките могат да следват майката.

Природозащитен статус: Закон за биологичното разнообразие; Закон за лова.

Женските птици са забранени за лов, а мъжките са с регулирано ползване.

 

Дивата свиня (Sus scrofa) е бозайник от разред Чифтокопитни, предшественик на домашната свиня.

Къде живее?

Среща в Европа(без Скандинавския остров), Средна и Централна Азия, Мала Азия и Северна Африка, а също така е разселена и в Австралия, Северна и Южна Америка. В България е разпространена повсеместно, предимно в равнините и средния планински пояс. Предпочита широколистни и смесени гори с наличие на блата, ливади. Може да се срещне и в изкуствени иглолистни насаждения, а понякога навлиза и в обработваеми площи, разположени близо до горски масиви. Местообитанията и стигат до горната граница на гората, но се качва по-високо в търсене на храна по алпийските пасища и ливади.

Разпознаване

Дивата свиня е едър бозайник с набито и масивно тяло и къси крака. Максималния размер при мъжките е до 180см дължина на тялото и тегло до 250кг, а при женските 170см и тегло до 80кг. Главата на свинете е голяма и продълговата с клиновидна форма, като при възрастните мъжки тя заема 1/3 от цялото тяло. Очите са малки, разположени дълбоко. Характерно за мъжките е наличието на глиги – добре развити кучешки зъби, които растат непрекъснато. Козината е четинеста, а на цвят е сива до тъмнокафява и охрена. През зимата се образува дебел слой козина разположен под основния. Малките прасета (приплоди) са с тъмнокафяви и жълти надлъжни ивици по тялото.

Начин на живот

Свинете са териториални животни, като обхвата на територията достига до 2000ha, но същевременно не се привързват към местообитанията си – при липса на храна са способни да изминат големи разстояния. Храни се с растителна храна с предпочитание към корени, жълъди, грудки, плодове, също така използва за храна и насекоми, яйца на птици, гризачи. Теглото на животните се променя бързо според сезоните и наличието на храна.  Живее на семейни групи от по 5-10 и повече индивида, съставени от женските и техните малки до 1-2 годишна възраст. Възрастните мъжки живеят индивидуално, с изключение на периода на разгонване, който е от ноември до началото на февруари. По време на сватбения период мъжките излъчват силна миризма, водят битки помежду си, като само най-силният противник овладява стадото с женски. Малките прасета се раждат 4-5 месеца по-късно, тежащи килограм, между четири и шест най-често в прасило. Бозаят първите три месеца, след което започват самостоятелно хранене, като в този период ивичестата окраска постепенно започва да се губи. Гнездото където се раждат е направено предварително от майката, обикновенно вкопано леко в земята, на слънчево и добре защитено място. Скоро след напускане на гнездото майката с малките се присъединява към стадото. Дивата свиня е активна както през деня така и нощем. През лятото предпочита да почива през горещите часове, а след залез започва да се храни. Зимата обратно на лятото предпочита да се храни през деня, а нощем стадото се събира на едно място, спейки близо една до друга в добре защитени убежища. Обичат заблатени места, мочурища, където могат да се отъркат в тинята. Това помага с паразити и външни неприятели по козината.

Природозащитен статус: Закон за лова

 

Елена лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от семейство Еленови, разред Чифтокопитни.

Къде живее?

Произхожда от Средиземноморските остриве и Северна Африка. Среща се в Централна и Южна Европа, Ирак и Западен Иран. В миналото е населявал територията на България, след което е изчезнал преди около десет века. Първите животни за реинтродукция са внесени в България през 1904г, като аклиматизацията на вида е успешна и днес вече се среща в много дивечовъдни стопанства, а също така се разпространява и по естествен път.

Предпочита равнинните широколистни и смесени гори, с богат подлес, като оптимални размери достига в райони с по-топъл и влажен въздух. Лесно се приспособява към различни условия, тъй като не е особено взискателен към храната. Обитава също планински райони с много поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва студени и усойни места, северни изложения, където снегозадържането е по-дълго.

Разпознаване

Нарича се лопатар, заради лопатовидната форма на рогата, при възрастните мъжки елени. През лятото козината е червенокафява на цвят с бели петна, а зимата става сивокафява, като петната не са така добре изразени. Огледалото е бяло с черни краища, а опашката е сравнително дълга с тъмна горна страна. Мъжките лопатари са по-едри от женските и достигат размери до 80кг и дължина на тялото около 150см, а женските до 50кг и размер до 110см.

Начин на живот

Елена лопатар се храни най-често с треви, но също така използва и млади листа от дърветата, плодове, жълъди, а през зимата менюто включва и кори на дървета. Ако не е обезпокояван е активен през деня. Излиза на паша през сумрачните часове на денонощието.

Женските елени (кошути) заедно с малките живеят на големи стада, а мъжките образуват по малки стада и обитават различни райони. На 20-месечна възраст младите мъжки животни се отделят от майчиното стадо и се присъединяват към стадата на възрастните мъжки. С началото на сватбения период (Октомври-Ноември) стадата на мъжките се разпадат и те тръгват самостоятелно към територията на женските, за да преборят сили с други мъжкари. Бременността трае около 32 седмици, като малките се раждат по едно или рядко по две през юни-юли. Първите седмици малките са безпомощни и остават скрити в гъстата растителност, докато укрепнат и могат да се включат в стадото заедно с майка си. Бозаят между 6 и 9 месеца. Мъжките лопатари не полагат грижи за поколението. Полова зрялост настъпва при женските на 16-месечна възраст, а при мъжките на 14 месеца. Установената йерархия показва, че мъжките не се допускат в размножаването веднага след като навлязат в полова зрялост.

Рогата на лопатаря падат през април-май, след което новите започват веднага да растат, а до края на септември са оформени окончателно и така развитието им съвпада с началото на размножителния период.

Максималната продължителност на живота е до 20 години в неволя.

Природозащитен статус: Закон за лова; Бернска конвенция, Приложение 3 

 

Муфлона (Ovis musimon)е вид дива овца, представител на семейство Кухороги, разред Чифтокопитни.

Къде живее?

Муфлона произлиза от Югозападна Азия, като през древността е заселен на островите Корсика и Сардиния, а оттам е разселен и в други планински райони на Европа. В България муфлона е разселен след 1960г. В момента се среща предимно в заградени площи на горските стопанства. Обитава сухи, каменисти планински южни склонове, близо до горната граница на гората, където през зимата снежната покривка се задържа за по-кратко време. При по-сурова зима мигрира към ниските части на планината. В естествените си скалисти местообитания муфлонът износва бързо копитата си, поради което те растат бързо. Когато е заселен на места, където липсват  скалисти терени, растежът на копитата не се компенсира от изтриване, което може да създаде проблеми за придвижването.

Разпознаване

Муфлонът е от по-малките представители на семейство Кухороги. Дължината на тялото достига до 120см, а височината до 80см с тегло до 55кг. Женските са значително по-дребни от мъжките. Мъжките муфлони имат дебели спираловидно извити рога, които са характерен белег за вида. Рогата започват да растат скоро след раждането, като растежа е ускорен през първите 4 години, а до 9-годишна възраст са напълно развити. Козината е къса, като при мъжките тя е червеникавокафява със светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло. Женските са с по-бледа окраска. Зимната  козина е по-дълга, тъмна и груба и при двата пола. Муцуната, околоочието, корема и долната част на краката са бели.  Стъпките на муфлона са издължени, а върховете им са отдалечени и често са извити дъговидно отвътре. Те са подредени в зигзагообразна диря, насочени са навън и задните отпечатъци леко застъпват предните.

Начин на живот

Активен е главно сутрин и привечер, а през горещите часове на деня стои в сенчести части на гората. Възрастните женски и малките образуват стада с добре очертани територии. Лятото стадата са по-малобройни, а зимата се събират по-големи стада. По време на сватбения период мъжките се движат самостоятелно, а извън размножителния сезон формират малки групи отделно от женските. Муфлоните общуват помежду си, чрез звукови, мирисни и визуални сигнали. Блеенето е сходно с това при домашните овце. При тревога издават звук подобен на изсвирване. Слухът е отличен, а зрението и обонянието – добри. Муфлона линее три пъти на година. Храни се с треви, свежи листа, плодове и кора. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи — и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества.

Периода на разгонване е ноември-декември, като бременността трае 5 месеца. Малките се раждат през април-май по едно, рядко две агнета, които могат да следват майка си няколко часа след раждането. Бозаят около 4-5 месеца. По едно поколение годишно. Полова зрялост мъжкият муфлон достига на 1 година, а женската на година и половина. Максималната продължителност на живота е 14 години.

 

Сърна (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник, представител на разред Чифтокопитни

Къде живее?

В България е повсевместно разпространена, като е наблюдава дори на 2300м н.в. Обитава широколистни и смесени гори с гъст подлес, сечища, паркове. Предпочита покрайнините на гори и речни долини.

Разпознаване

Козината на сърната през лятото има червенокафяв цвят, а зимата преминава в сивокафяв. Огледалото е бяло, а опашката не се вижда, освен когато е изправена. При сърните само мъжките (Съръндаци) животни имат рога. При възрастните мъжки рогата са напълно развити и имат по три върха на всеки рог. Възрастните хвърлят рогата си през октомври, а младите месец по-късно. Започват отново да растат през ноември, а кожата, която ги покрива пада през април и май. Тя се нарича лико.

Съръндаците  стигат до 35 кг тегло и дължина на тялото до 128см. Женските са малко по-дребни от тях.

Начин на живот

Сърната е активна главно след залез слънце и на разсъмване. Храни се с листа и млади вейки на широколистни дървета и храсти, пъпки, треви, плодове, жълъди и гъби. През лятото живее поединично, а зимата се събира на малки групи съставени от женските и тяхното потомство от мъжки и женски до две годишна възраст. Понякога към тях се присъединяват и млади мъжки без собствена територия. В някои случаи мъжките също образуват зимни стада с изразена йерархична структура, която се променя при хвърлянето на рогата и отново се изгражда, когато рогата се развият напълно.

Слухът и обонянието при сърната са силно развити. Плува и скача добре, тича бързо, но не издържа големи разстояния. Териториалните мъжки през периода април-септември защитават територия с площ до 7ha. Териториите на двата пола се препокриват напълно. През периода на ухажване мъжкият издава дрезгав зов, а женската – висок писък. Общуват, чрез миризми, които информират за пол, възраст и доминиране. Мъжкият има разположени жлези на главата, между пръстите на задните стъпала и очите, чрез които маркира и оставя мирисни следи.

Сватбения период е юли и август, като бременността трае седем месеца, като тук се включва и периода на забавяне развитието на плода – латентен период. Тази особеност е характерна само за сърните. Малките, най-често, се раждат по две малки в равнинните части и по едно в планинските. Новородените са с тегло около 2кг. През първата седмица остават скрити в гъстата растителност, а след това започват да следват майка си. Бозаят до три месеца, като първоначално майката кърми до шест и десет пъти на ден за по няколко минути, а по-късно по един два пъти за по няколко секунди. Петнистата окраска се запазва шест седмици след раждането, след което изчезва. Младите започват да се държат самостоятелно на първата си година, а малко по-късно добиват и полова зрялост.

Най-висока е смъртността при новородените, до няколко седмици след раждането, когато често стават жертва на хищници. Понякога до 90% от малките умират през първата зима, от недохранване и дихателни инфекции.

Природозащитен статус: Закон за лова, Бернска конвенция, Приложение 3